Красимир Недев завършва Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1987 г. в класа на доц. Богдан Сърчаджиев. След завършване на образованието си започва работа в Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово с художествен ръководител Вили Цанков. В актьорския състав е до 1993 г. и в този период изиграва много запомнящи се роли: шутът в “Божествена комедия”, кметът в “Архангелите не играят флипер”, кралят в “Голият крал” и др. От 1999 г. е част от трупата на Младежкия театър.
Роден на 3 май 1958 г. в Ямбол. Завършва ВИТИЗ през 1991 г. в класа на проф. Анастас Михайлов. Работи в Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово от 1986 до 1991 г. Играе в спектакли на Вили Цанков, Николай Николаев, Рада Абрашева, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев. Както сам признава, „преди и след Габрово съм бил само и единствено в южния, топъл, демократично пострадал, но все пак роден Ямбол”.
В трупата на Драматичен театър „Невена Коканова” играе в спектаклите „Принцеса Турандот”, „Божествена комедия”, „Сако от велур”, „Последната жена на Дон Жуан”,, „Дванайсетте стола”, „Добрият доктор”, „Както ви харесва” и др.. Последните сезони можем да го видим в „Благородният испанец”, „Чичовци”, „Оскар”, „Щъркели на кръстопът” и др.
През 2001 г. излиза първият му роман – „Куршуми на свободна практика”, с главен герой симпатичното ченге на име Крум Цеков. Този частен детектив участва и в следващите му два романа, „Куршуми на щат” (2003) и „Възможната истина” (2015).
Сотир Майноловски е роден на 31 октомври 1930 г. във Варна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1958 г. Като актьор се изявява в Драматичния театър „Йордан Йовков“ в Добрич, в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, в Театър 199 и в Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Директор е на ЕСВТ – Габрово от 1992 до 1993 г., след което на Пазарджишкия драматичен театър и на Младежкия театър в София.
С. Майноловски е основател на фондация „Авансцена“ (1994) и по-късно неин вицепрезидент. Бил е вицепрезидент на българския център към Международния институт за театър на средиземноморските страни, както и артистичен директор на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.
Играл е в над 30 български телевизионни и игрални филми, сред които „Закъсняло пълнолуние“,“Най-добрият човек, когото познавам!“, „Понеделник сутрин“, „Вик за помощ“, „Мъже в командировка“, „Цар и генерал“, „Зарево над Драва“, и др. Удостоен с почетна посмъртна грамота за принос в развитието на българската култура от община Каварна (март 2008). Носител е на множество театрални и филмови отличия.