Ружена Йосифова завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Богдан Сърчаджиев заедно с Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Красимир Недев и Николай Ишков, заедно с които продължава да играе във Вариететния театър в Габрово. Ружена е част от трупата на ЕСВТ от септември 1988 до септември 1993 година.
Мила Кацарова е родена в Благоевград. Играе в театрите в Търговище, Ловеч и Видин. През 1976 г. става част от екипа на Драматичен театър – Габрово. Във Вариететния театър гастролира за първи път през 1986 г. по покана на Николай Николаев, за постановката “София, само София”. Играе и в Куклен театър – Габрово.
София, само София
Бизнес
Скок в леглото
Не ме докосвай без любов
Соната за г-н Панайот, балет и оркестър
Чими Джими Чами Джоми
Между небето и земята
1001 представления
Мю-мю кабаре
Нелко Коларов е роден през 1959 г. във Варна. От 1981 до 1985 г. е член на известната рок група Импулс, с която придобива опит в писането и аранжирането на песни. По същото време следва в Българска Държавна Консерватория в София, където през 1985 завършва магистратура по диригентство. След дипломирането си става диригент на Варненския симфоничен оркестър. Дирижира представления за Варненската Опера. През периода 1989-1991 се съсредоточава основно в композиране на мюзикъли, сред които „Най-чудното чудо”, „Романтици” и „Хей, полтъргайст, кажи” за Вариететния театър в Габрово.
Песни, композирани от Нелко Коларов, получават награди в различни конкурси и фестивали за популярна музика в България. През 1999 г. той дирижира „Софийски Солисти“ за рок-операта „Нострадамус” на Николо Коцев, която е издадена през 2001. В рок-операта участват също Глен Хюз, Джо Лин Търнър, както и членове на група Юръп.
Първият му солов албум „Ден на гнева” също е издаден през 2001 г. В него са включени и песни като „Зад граница”, „Виновен съм”, „Усмихвай се” и „Грешни хора”, преди това композирани за мюзикъла „Хей, полтъргайст, кажи”.
Костадинка (Дина) Шошева е българска актриса. През 1984 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Сашо Стоянов. Започва кариерата си в Драматичен театър Търговище. Играе в ЕСВТ – Габрово в периода 1994 – 1996 г., след което продължава в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе.
През септември 2005 г. излиза от печат стихосбирката й „Лиричен двуглас“ съвместно с Румен Януаров.
Теодор Елмазов е роден на 7.7.1960 г. в град Варна. Завършва през 1987 г. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на доцент Богдан Сърчаджиев. Работи в ЕСВТ – Габрово до 1993 г., след което и в театрите в Димитровград и Сливен. През 1995 г. започва да играе в Народния театър „Иван Вазов“. От юли 2019 е в трупата на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Снима се и в игрални филми: All Inclusive (2020), Полицаите от края на града (2018), Летовници (2016), Столичани в повече (2013) ,Седем часа разлика (2011) Английският съсед (2010), реж. Дочо Боджаков, Хъшове (2009) реж. Александър Морфов, А днес накъде? (2007), реж. Рангел Вълчанов.
Една от най-запомнящите се роли на Тео Елмазов в ЕСВТ е на Дългия в “Архангелите не играят флипер” по Дарио Фо, постановка на Андрей Аврамов.
Пламен Пеев е роден на 16 май 1958 година в град Хасково. През 1987 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев. Работи в куклените театри в Хасково и Благоевград още преди да се дипломира като професионален актьор.
След завършване на образованието си започва работа по покана на режисьора Вили Цанков в ЕСВТ в Габрово, а по-късно и в Драматичния театър “Апостол Карамитев” в Димитровград. Работи един театрален сезон в Драматичния театър в Сливен и през 1993 година по покана на режисьора Александър Морфов започва да играе на сцената на Народния театър “Иван Вазов”. Участва и в телевизионни филми като „Огледалната стая” и „Къщата на думите”.
Кръстю Георгиев Вапцаров е роден на 25 юли 1963 г. в Русе. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Атанас Илков. Своята телевизионна кариера започва с развлекателното предаване на БНТ „Супершоу Невада“. През 1994 година започва да води шоуто „Риск печели, риск губи“.
През 2008 г. се дипломира като филмов режисьор в НАТФИЗ. Филмът му „Добре дошли на Земята“ е номиниран на 12-ия София Филм Фест, както и на „Послание към човека“ в Санкт Петербург, Русия, Beverly Hills Film Festival в САЩ, „World of Comedy Film Festival“ в Торонто, Канада, „San Luis Obispo Film Festival“, САЩ, а и на фестивала „Philadelphia Independent Film Festival“, където печели първа награда в категорията „Най-добър късометражен филм“.
“Tази ми любов към шоуто ми помогна да отида по разпределение не в куклен театър, а в Сатирично-вариететния театър в Габрово. И там беше едно непрекъснато шоу, млад и амбициозен екип, публиката много ни обичаше и нямаше билети 3 месеца напред. Навремето да уредиш на някой билет за театър си беше голяма услуга.
Спомням си като играехме “Подземният” на Христо Бойчев, беше точно преди да свалят Тодор Живков, и публиката беше като наелектризирана, жадна да чуе нещо по-така и ни аплодираше на почти всяка реплика.“ (източник: rozali.com)
Николай Георгиев е роден през 1940 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а година по-късно заминава да учи театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. През 1968 г. създава първия студентски театър-лаборатория в България, но по идеологически причини се налага да прекрати своята дейност. Мести се да живее в Прага, където става главен редактор на телевизия.
Двадесет години по-късно Георгиев се връща в България и създава Театър-студио 4хС, или Студио за сценични синтетични средства, като театрална паралелка към 22 СОУ „Г. С. Раковски“ в София.
Желанието на му е да подготвя артисти, които да могат да боравят с гласа и тялото си и да са достатъчно гъвкави да работят с различни жанрове. Класовете завършват Петя Йосифова-Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. През 1994 г. Георгиев въвежда към Пловдивския университет специалността „Сценично синтетично изкуство“, в която продължават своето висше образование голяма част от учениците му в 22 СОУ.
От 1996 до 1999 г. Николай Георгиев е директор на габровския Вариететен театър, а актьорската трупа е съставена от негови възпитаници от 4хС. От януари 1998 г. театърът е със статус “театрална лаборатория”, която извършва “по-перспективна и изследователска работа”. След години на неуспешни преговори с община Габрово за цялостен ремонт на сградата, пострадала през наводнението от 1991 г, през 1999 г. тя е запечатана поради несъстоятелност на материалната база и театърът е закрит.
През 2000 г. по молба на група студенти от Софийския университет и тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда Театър – лаборатория „Алма Алтер” – живият театър, а няколко години по-късно – двугодишната професионална квалификация „Авторски театър”.
Театърът към Софийския университет „Алма Алтер“ и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници и е носител на много престижни награди по света. За приноса му за развитието на столицата през 2019 г. Николай Георгиев е отличен със Значка на София.
Снежанка, седемте актьора и осемте дядо Мразовци
Мюзикъл за влюбени
Едно голямо малко шоу
Привличане (с Камелия Тодорова)
Калигула
Ах, това вариете
Късно шоу
Козата и седемте вълчета
Раната Kармен или Фиеста
Слова от амвона или Житие и страдание грешного Софрония
Грозният, красивият, обожаваната или Сирано дьо Бержерак
Столовете
Кралят умира
Мокър мъж (с Нона Йотова)
Една Снежанка, седем актьора и най-новата Нова година
Коледно тайнство
Слугините
Маргарита и Майстора
Прима априлис или Лъжитрав
Готките
По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня
След Италия и Египет ние отново сме тук
Яйцето или Експериментално разминаване с експеримента
Стамболов: Часът на моето убийство
Бекет, кой Бекет
Игра на убийство
Гео-Eго
Искри от нас самите
Шизофренични прояви на нормалност
Г-ца Юлия Стриндберг
Чехов по Чехов
Иван Кулеков е български писател, публицист и общественик. Роден е на 28 април 1951 г. Учи философия и българска филология в Софийския университет. От началото на 80-те години до 1992 г. работи в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР.
През 1996 г. участва с Христо Бойчев като кандидат-президент в президентските избори с пародийно-комедийна предизборна кампания. От 1999 г. до 2000 г. е сценарист на предаването „Хъшове“, а от 2000 г. до 2019 г. в „Шоуто на Слави“. От ноември 2019 е сценарист в 7/8 ТВ и водещ на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“. Автор е на няколко книги, сред които “Остават два живота” и “Без време, без адрес, без ред”.
Кулеков пише сценарии на документални и анимационни филми, сред които „Неделя“ (1980 г.) с режисьор Анри Кулев и Николай Тодоров, който е част от колекцията на Музея за модерно изкуство MoMA в Ню Йорк.
Сред пиесите, написани от него, са: „Гримьорната“, „Един български виц“, „Живот в кашони“, „Косата няма значение“, „Това е абсурд“, „Цялата свинщина“.
Иван Кулеков е автор на сценария на премиерната постановка на ЕСВТ, създадена специално за габровския театър – “Полет ГБ 19-85”.