Иван Кулеков

Иван Кулеков

Драматург

Снимка: Ани Петрова, bnr.bg

Иван Кулеков е български писател, публицист и общественик. Роден е на 28 април 1951 г. Учи философия и българска филология в Софийския университет. От началото на 80-те години до 1992 г. работи в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР.

През 1996 г. участва с Христо Бойчев като кандидат-президент в президентските избори с пародийно-комедийна предизборна кампания. От 1999 г. до 2000 г. е сценарист на предаването „Хъшове“, а от 2000 г. до 2019 г. в „Шоуто на Слави“. От ноември 2019 е сценарист в 7/8 ТВ и водещ на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“. Автор е на няколко книги, сред които “Остават два живота” и “Без време, без адрес, без ред”.

Кулеков пише сценарии на документални и анимационни филми, сред които „Неделя“ (1980 г.) с режисьор Анри Кулев и Николай Тодоров, който е част от колекцията на Музея за модерно изкуство MoMA в Ню Йорк. 

Сред пиесите, написани от него, са: „Гримьорната“, „Един български виц“, „Живот в кашони“, „Косата няма значение“, „Това е абсурд“, „Цялата свинщина“.

Иван Кулеков е автор на сценария на премиерната постановка на ЕСВТ, създадена специално за габровския театър – “Полет ГБ 19-85”.

Нона Йотова

Нона Йотова

Актриса

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Нона Йотова е българска актриса и музикална изпълнителка. Родена е на 25 октомври 1966 г. Баща ѝ е писателят Кръстьо Кръстев, баба ѝ е народна певица, а двамата братя на майка ѝ са тромпетист и перкусионист. През 1991 г. завършва Актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Елка Михайлова. 

Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър. Дебютната ѝ роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Благодарение на тази роля през 1992 г. Йотова получава покана от Театър „Българска армия“. Тя играе и в театър „Възраждане“, в Свободен театър и в Театър 199. Участва във филмите: „La Donna E Mobile“ на Нидал Алгафари и „Емигранти“ на Ивайло Христов.

Нона Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума: „Омана“ (1993), изцяло акустичните „Нона“ (1997), „Не завиждам“ (2001), „Terra Incognita“ (2003) и „Преоткриване“ (2004).

Дебюта си като актриса в ЕСВТ Нона прави през 1986 г. в пиесите “Снежанка и седемте актьора” и Червени рози”. Десет години по-късно тя се завръща в театъра с шоуто “Мокър Мъж” и с ролята на Сирано в “Грозният, красивият, обожаваната” на режисьора Николай Георгиев.

Камелия Тодорова

Камелия Тодорова

Певица, актриса

Снимка: Jazz FM

Камелия Тодорова е един от най-добре познатите български джаз изпълнители. Тя израства сред голяма колекция от музикални записи, в семейство, в което музиката е задължителна част от живота. Камелия започва да пее публично по време на първите си изяви на сцена като актриса с експерименталната театрална трупа 4+4 на режисьора Николай Георгиев. През 1976 г. започва да учи пеене в Националната Музикална Академия в София, където среща бъдещите си ментори и колеги. Скоро след това започва да работи с някои от най-известните български джаз музиканти. Записва поредица от изключително успешни пиеси с Биг бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. Следват множество изпълнения на фестивали, които ѝ носят и международно признание. 

Ключов момент в кариерата на Камелия Тодорова е участието ѝ на фестивала Златният Орфей през 1980 г., където тя печели Голямата награда за изпълнител, както и Специалната награда на критиката. През 1981 г. играе главната роля в Търновската царица, считан днес за класика на българското кино.

През 1983 г. емигрира в Германия, създава семейство и подписва договор с Virgin Records Germany като Кеми Тодоров и издава два сингъла – Bursting at the Seams (1985), продуциран от Роджър Тейлър от Queen, и нейната версия на класическото парче на Арета Франклин Chain of Fools (1986).

Връщайки се в България през 90-те години, Камелия отново поема концертната си дейност в родината си: издава няколко студийни албума и участва в разнородни проекти, както в поп музиката, така и в джаза. 

Христо Бойчев

Христо Бойчев

Драматург

Снимка: Юлиян Донов, duma.bg

Христо Бойчев е роден на 5 март 1950 г. Учи театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1985 – 1989).

През 1989 г. получава наградата „Драматург на годината“, а през 2016 г. за заслуги в развитието на културата е удостоен с държавния орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.

През 1996 г. в тандем с Иван Кулеков е кандидат за президент на Република България. Води пародийно-комедийна предизборна кампания, в резултат на която получава 57 668 гласа. До 1997 г. негови пиеси са играни във всички български театри.

През 1997 г. печели наградата в международния конкурс на Британския съвет с пиесата си „Полковникът птица“, връчена му от Харолд Пинтър. Пиесата „Полковникът птица“ е поставяна в световноизвестни театри, между които са „Theatre de la Commune d’Aubervilliers“ – Париж, Каталунски национален театър – Барселона, Театър на Таганка – Москва, Гейт театър – Лондон, театър „Катр Су“ – Монреал, театър „На Забрадли“ – Прага, Франкфурт Шаушпиле и пр. На 23 май 2009 г. Христо Бойчев отбелязва 40-а държава (Катар), в която са поставени пиесите му.

Бойко Илиев

Бойко Илиев

Режисьор

Снимка: debati.bg

Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Завършил е в НАТФИЗ актьорско майсторство и театрална режисура, а в Нов български университет – филмова и телевизионна режисура.

Бил е актьор и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежки театър „Николай Бинев” (2000-2006). Поставял е пиеси в повечето български театри, включително и в Народния театър „Иван Вазов”, а също така и в Учебния театър при НАТФИЗ. Има много постановки на опери, оперети и мюзикъли.

През 1988 г. създава в София Първия частен театър „Диалог”, който през годините развива значима творческа дейност.

Режисьор и продуцент на документални филми и поредици: „Нежната власт”, „Апостолите”, „Политическите убийства”, „Светът и ние”, както и на няколко художествено-документални и игрални филма: „Само ти, солдатино, чудесни”, „Кажи здравей на татко”, „Бродещи души”, „Пеперудите са свободни”, „Чужденецът” и др.

Интервю

Елена Баева

проф. Елена Баева

Режисьор

Снимка: obache.bg

Проф. Елена Иванова Баева е педагог, актриса и режисьор.

Завършва право в Софийския университет през 1961. Докато е студентка се присъединява към драматичния състав на Студентския самодеен театър при Студентския дом на културата. Изучава актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Филип Филипов. През 1966 се дипломира, а през 1967 дебютира на сцената на ДТ – Добрич в ролята на Албена в „Албена” от Йордан Йовков. Работи в драматичните театри в Добрич, Русе, Пловдив. През 1973 г. отива на специализация в Школа-студия на МХАТ – Москва при проф. П. В. Масалски.

Елена Баева започва преподавателската си дейност през 1968 година, като асистент на проф. Филип Филипов и проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ, където по-късно води и собствени класове по актьорско майсторство за драматичен театър. В Театралната академия е била още декан и зам.-ректор. През 1987 става доцент, а през 1995 – професор. 

Елена Баева е създател и художествен ръководител на първото частно училище по актьорско майсторство за драматичен театър (1991), което през 1996 официално получава името Театрален колеж „Любен Гройс”.

ВГ Трик

Вокална група Трик

Музика

Снимка: PR

Вокално трио Трик е създадено през 1982 г. в София от известния импресарио Стефан Широков. От 1985 г триото е в състав Румяна Георгиева, Снежана Петкова и Етиен Леви. Всички членове на групата са възпитаници на Естрадния отдел при БДК (Румяна Георгиева завършва и ВМПИ – Пловдив).

През 1985 г. ВГ Трик участват на международния конкурс на радио- и телевизионните компании в Европа, който се провежда в Кнок, Белгия и представената 20-минутна шоу програма е отличена с трета награда. 

ВГ Трик участват в записа на музиката и сценичното осъществяване на първите постановки на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово – мюзикълите “Полет ГБ-19-85”, “София, само София” и “Генерална репетиция“ с автор на музиката Найден Андреев.

Групата се представя с рецитали на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”, телевизионния конкурс “Мелодия на годината” и фестивала “Златният Орфей”. Песента “Шесто чувство” (м.Найден Андреев) е обявена за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1986. Сред популярните им песни са “В такава нощ” (м.Кристиян Бояджиев), “Дискотека” (м.Александър Савелиев), “Чуй ме” (м.Найден Андреев). 

Стефан Попов

Стефан Попов

Актьор

Стефан Попов е роден през 1947 г. в гр. София. Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в театрите в Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен Театър Пловдив. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли.

В Габрово Стефан Попов идва по покана на режисьора Николай Георгиев, който го нарича свой любим актьор, и участва в три постановки на театъра в периода 1996-1997 г.

Снимка: архив ДТ - Пловдив
Интервю

Светослав Пеев

Светослав Пеев

Актьор

Снимка: satirata.bg

Светослав (Славчо) Пеев е роден на 4 април 1939 година. През 1964 година завършва Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Започва работа в Драматичен театър „Йордан Йовков“, Толбухин, а от 1967 година работи в Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където е директор до 1989 година. Работи в Дарик радио. 

Актьорската кариера на Светослав Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. През 2006 година започва режисьорската му кариера, която е свързана с театъра. Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.

Светослав Пеев участва в много филми, сред които,„Конникът“ (1964), „Опасен полет“ (1968), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971),„С деца на море“ (1972), „Баща ми бояджията“ (1974 г.), „Войната на таралежите“ (1978 г.), „Приятели за вечеря“ (1981 г.), „Мисия Лондон“ (2010 г.) и др. През 1984 г. е награден със званието Заслужил артист.

В ЕСВТ – Габрово Славчо Пеев гостува като актьор в постановката на проф. Елена Баева “Мю-мю кабаре” (1995).

Любомир Пеевски

Любомир Пеевски

Драматург

Снимка: gealibris.com

Любомир Пеевски e хуморист, фантаст, журналист, поет, драматург, автор на детски приказни романи и радио- и телевизионни постановки. 

Дебютира с приказния роман „В страната на Черната снежинка” (1976 г.) в издателство „Народна младеж”. За него му е присъдена наградата на Съюза на българските писатели. През 1979 г. излиза фантастичният му роман „Очите на професор Самберг”,а през 1981 г. – „В горите на Принц Мъхомъх”. Негов е и сборника с фантастични новели „Да разплачеш плачеща върба” (1986). Създава комикса „Пламтящите от съзвездие Дракон”, който поддържа в Списание „Дъга”, и детската книга-приказка „Малчо”.

Автор е на пиеси, мюзикъли, радио- и телевизионни постановки. През 1973 година пише в съавторство сатиричната буфо опера „Цар и водопроводчик”. 

Операта е излъчена по английската радиостанция BBC и е играна в Държавния сатиричен театър. 

Първата му пиеса е „Кабаре Парнас – Госпожице, да му отпуснем края”. Следват „Кукер кабаре”, „Преди последния спектакъл”, „Черни очи за случайни срещи“, „Крехка нежност късно следобед”. Създава много незабравими герои в телевизионната поредица „Клуб НЛО”.