Стефан Фъртунов
Основател на Дома на хумора и сатирата
Стефан Илиев Фъртунов е български общественик и културен деец. Основател е на Дома на хумора и сатирата в Габрово и има изключителни заслуги за популяризиране на Габрово като столица на смеха.
Стефан Фъртунов завършва гимназия в Севлиево и следва право в Софийския университет. От началото на 1960-те години целенасочено и последователно работи за утвърждаване на Габрово като столица на хумора и сатирата в България. През 1966 г. е съставител и издател на сборника „Габровски шеги“ с предговор от Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски.
В периода 1968 – 1972 г. Фъртунов създава идейния модел за културно-развлекателния комплекс Дом на хумора и сатирата и съпътстващия го Парк на смеха, отворили врати през 1975 г. За сграда е използвана бившата кожарска фабрика на братя Калпазанови, национализирана през 1947 г. На 1 април 1972 г. той става негов първи директор – длъжност, която изпълнява до пенсионирането си през 1990 г.
От място за развлечения ДХС се превръща в уникална културна институция под ръководството на Фъртунов. През 1973 г. в Габрово се провежда първото Международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика. Участие вземат 348 автори от 32 страни. През 1977 г. стартират два конкурса за литература – международният „Хитър Петър“ и националният „Георги Кирков – Майстора“. През 1981 г. се поставя началото на Международния филмов фестивал „Чарли Чаплин“. През 1985 г. в ДХС се открива Експериментален сатиричен вариететен театър, единствен по рода си в България, обзаведен с най-модерна за времето си аудио и видео техника.
За изключителните му заслуги Стефан Фъртунов е обявен за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 юни 2010 г.
Светла му памет
автор Елена Сергова
Когато попитали габровци защо се пишат толкова смешки за тях, отговорът бил, че анекдоти се пишат само за велики хора. Авторът на този анекдот е точно такъв – рицар на хумора, поставил Габрово на картата на българската културна и сатирична сцена. Стефан Фъртунов с размах създава идейния модел за културно-развлекателен комплекс ДХС и докато “децата на цветята” водят своя поход за любов вместо война, зад желязната завеса се заражда Дом на Хумора и Сатирата. Културна институция без аналог, ДХС е приют за самоиронията и карикатурното самолечение на една иначе сурова действителност.
Тънка е линията, разделяща смеха от огорчението, комедията – от трагедията, хумора – от болката. Тази еквилибристика между дуални състояния утешава, едновременно посипвайки сол в раната. Осъзнал ролята на сатирата в социалистическата действителност, през 1973г. Стефан Фъртунов създава първото Международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика?. Смелостта да изпрати покани на творци извън желязната завеса можеше да бъде разчетено като безразсъдство, ако Стефан Фъртунов не беше няколко хода напред в психологическата игра с ЦК на БКП. “Откъде да знам, че трябва разрешение на ЦК. Но разберете, че статутите са пуснати, поканили сме всички тези остри пера. Представяте ли си какво ще стане, ако сега пуснем писмо, че се отказваме”. Тънкият психологизъм, който пързаля дори Държавна сигурност, е най-острото оръжие на Стефан Фъртунов. От “международен скандал” той дава тласък на биеналето да стигне далеч отвъд Източния блок. “Тези неща бяха предварително обмислени и представляваха своеобразна игра и стратегия”, разказва Фъртунов и съвсем естествено 12 години по-късно открива Държавен експериментален сатиричен вариететен театър, първи и единствен по рода си в България. Стефан Фъртунов притежава размах и визия, които ще уплашат първия архитект на ДЕСВТ. Същата смелост и визия, които го спасяват от ДС, решават съдбата на мечтаното вариете, планирано и завършено за десет години от арх.Христо Цветков. “Вариетето”, както го наричат със сладки спомени и носталгия тези, чиято младост е щрихована от десетилетие на хумор, сценична класа и фин хедонизъм. “Вариетето”, за което всички познали го милеят, разбрали простичката истина, че суровите времена раждат автентични преживявания и хуморът е най-силната утеха. Вариетето, което нямаше да бъде възможно без своя визионер.
Светла му памет.