Последните пиеси на Вариететния театър са „Искри от нас самите“ (играе се в Шумен поради затвореното Вариете), „Шизофренични прояви на нормалност“ (играе се в зала Възраждане), „Г-ца Юлия Стриндберг“, „Страхът живее в нас“. Община Габрово отказва да подкрепи ДЕСВТ, заявява намерение да създаде свой Вариететен театър, което не се осъществява. Театърът е закрит, залата е запечатана и до днес.
Играят се „Бекет – кой Бекет?“, „Игра на убийство“, „Гео-Его“, който печели наградата на критиката в Кайро. ДЕСВТ става Театрална лаборатория. Екипът се оплаква от влошаващите се условия в залата още от наводнението през 1991 г. През март залата е запечатана от органите за противопожарна безопасност. Субсидия от Община Габрово е отказана. Театърът продължава да играе в други градове.
Играят се „Слугините“, „Маргарита и Майстора“, „Готките“, „Прима априлис“, „По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня“, „Стамболов: часът на моето убийство“. Със спектакъла „Яйцето или Експериментално разминаване с експеримента“ съставът участва на Деветия международен фестивал за експериментален театър в Кайро, Египет. Актьорите имат участия и в Чехия и Италия.
Николай Георгиев става директор на театъра и решава да проведе нов конкурс за актьорски състав. Това решение разбунва духовете и конкурсът е бойкотиран от дотогавашните актьори. Оттогава до закриването на театъра съставът на ЕСВТ е от Театър студио 4хС. Последната постановка на стария състав е „Джуджето Дългоноско“. В новия екип се играят „Привличане“ (с Камелия Тодорова), „Ах, това вариете“, „Калигула“, „Късно шоу“, „Козата и седемте вълчета“, „Едно голямо малко шоу“, „Раната Кармен“, „Столовете“ (с Пламена Гетова и Стефан Мавродиев), „Мокър мъж“ (с Нона Йотова), „Слова от амвона“ (със Стефан Попов). За първи път от наводнението през 1991 г. започва частичен ремонт на сцената.