Деница Шопова

Деница Шопова

Актриса

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Деница Шопова е родена на 19 ноември 1960 година. Учи в Държавното хореографско училище– класически профил. През 1987 год. завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов”.

Професионалният й опит включва множество филмови, театрални и телевизионни участия. Още като дете играе в Националната телевизия, в новогодишни и други шоу програми, както и в детски предавания – „Сладкарница Захарно петле” и „Приключенията на Буратино”, където изпълнява ролята на Буратино и култовата песен „Аз съм малко дървено човече”. Създател и участник в първия детски вокален състав „Пейте с нас” с ръководител композитора Михаил Шопов, озвучавал множество детски телевизионни предавания. Има над 10 дългосвирещи плочи и дискове. Професионална балерина в класически и джаз постановки.

От 1996 г. е артист-солист в Националния музикален театър. Играе всички главни роли в мюзикълите на Андрю Лойд Уебър: Евита в „Евита”, Мария- Магдалена в „Исус Христос Суперзвезда”, Разказвачката в „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, Деметра в „Котки”, Мадам Жири във „Фантомът на операта”(2019 г.) и много други.

През 1985 г. Деница Шопова става първата актриса в габровския Вариететен театър, заедно с Николай Кипчев.

Интервю

Диана Райнова

Диана Райнова

Артист-балетист

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Балерината и актриса Диана Райнова е дъщеря на писателя Богомил Райнов. Като дете сама се записва в балетната школа на Анастас Петров, основателя на българския балет.

Диана става солист в балета на Софийската опера, но се налага да напусне заради здравословен проблем. За да се преквалифицира, завършва ВИТИЗ задочно. През 1979 г. дебютира във филма “Тайфуни с нежни имена”, а през 1984 г. изпълнява главната роля във филма “Черните лебеди”.

Диана играе и танцува 5 г. в габровския Вариететен театър. Там се запознава със съпруга си, продуцента Пенко Русев. Напуска музикалния театър, за да замине като учител по балет в Гърция. След връщането си в България Диана Райнова завършва балетна педагогика в Музикалната академия. Работи като преподавател по балет в НУТИ.

Пенко Русев

Пенко Русев

Актьор

Снимка: geni.com

Актьорът Пенко Русев е роден на 6 септември 1960 г. в Айтос.

Работил е в БНТ и във Вариететния театър в Габрово. Там се запознава със съпругата си Диана Райнова, актриса и балерина в същия театър.

Дълги години се занимава с дублаж; продуцира сериала „Английския съсед“ по БНТ. Озвучава Алф от едноименния сериал.

Пенко е един от хората, които се опитват да опазят и опишат наследството на Богомил Райнов след неговата смърт.

В момента работи основно като продуцент.

Пепа Попзлатева

Пепа Попзлатева

Актриса

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Пепа Попзлатева завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов” в класа на Богдан Сърчаджиев и Пламен Марков. Работи в ЕСВТ – Габрово, където участва във всички спектакли на Вили Цанков. Някои от ролите й са Пола от „Гангстериада”, принцеса Турандот от едноименната пиеса на Карло Гоци, майката от „Приказки” на Йонеско, Анджела от „Архангелите не играят флипер” от Дарио Фо, майката от „Кланица” на Мрожек.

Работи няколко сезона в Драматичен театър – Пловдив, след което излиза на свободна практика, но остава да живее в гр. Пловдив. Някои от ролите, които изиграва в Пловдив, са жената от „Допинг за двама” на Ференц Каринти – реж. Николай Ламбрев; Пепа от „Полковникът птица” на Христо Бойчев – реж. Симеон Димитров, Фрозин от „Любовна досада” на Молиер – реж. Недялко Делчев, Манипулаторът от „ Бунт в неделя”  на Константин Павлов – реж. Волф Бунге, спектакъл на театъра Магдебург, Жената от „ Гара за трима” на Станислав Стратиев, Здравко Попов – реж. Лео Капон.

Пепа Попзлатева пише под псевдонима Петрана Златева. Тя е сред лауреатите на Първия конкурс за поезия на името на Христо Фотев в Бургас. Пиесата й “Немузикален момент” е победител в конкурса за съвременна българска пиеса „Да говорим за границите“.

Александър Морфов

Александър Морфов

Режисьор

Александър Морфов е роден през 1960 г. Завършва режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1990 в класа на Юлия Огнянова, а по-късно и кинорежисура при Георги Дюлгеров. От 1993 е режисьор в Народния театър „Иван Вазов“. Носител е на няколко награди “Аскеер” и “Икар” за режисура. Първите му стъпки на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, където прави авторския спектакъл „Политическо кабаре“ (1990). През 1993 г. поставя в габровския Вариететен театър „Вълшебна нощ“ по текстове на Бекет и Мрожек. По-късно постановката е пренесена на сцената на МГТ “Зад канала”, а следващите й варианти се играят в „Сълза и смях“ и на камерната сцена на Народния театър. Един сезон е режисьор в театър “София”, където поставя „Бурята“ от Шекспир. Започва да работи в Народния театър „Иван Вазов“ от 1993 където негови постановки са: авторска версия на „Дон Кихот“ по М. Сервантес, “Бурята” и „Сън в лятна нощ“ (1996) от У. Шекспир, „На дъното“ по Максим Горки (1997), авторския спектакъл „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000), „Хъшове“ по Иван Вазов (2004), „Дон Жуан“ по Молиер (2006).

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Александър Морфов работи много в Русия. Негови спектакли се играят в Санкт Петербург и Москва. Носител е на множество международни и държавни отличия и награди. Освен като режисьор се изявява и като актьор във филмите „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Сценарист и режисьор на филма „Хълмът на боровинките“, както и на сериала „Хъшове“ по едноименното произведение на Иван Вазов.

Никола Узунов

Никола Узунов

режисьор, худ. ръководител

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Никола Узунов е завършил Висшия институт за театрално изкуство в София със специалност актьорско майсторство за драматичен театър, а по-късно завършва и театрална режисура.

Работил е като актьор и режисьор в театрите в Габрово, Сливен и Велико Търново, бил е заместник-директор на Държавния куклен театър в Габрово и директор на Художествена галерия – Габрово. През 1982 г. Узунов е назначен за административен директор на все още неоткрития Експерименталния сатиричен вариететния театър в Габрово. Той е негов директор до 1984 г. и по-късно през 1993 г.

Свързва професионалния си път с Народно читалище „Развитие-1870” в Севлиево през 2008 г. като режисьор на куклено-театралния състав, а след това на драматичния театър. Основава детско театрално студио в читалището, а по-късно възстановява младежката театрална трупа. 

През годините, в които е в читалището, ръководените от него театрални колективи са получили повече от 30 колективни и индивидуални награди от най-престижните театрални фестивали в България.