Николай Николаев
Главен художествен ръководител, режисьор
Николай Стефанов Николаев е роден през 1940 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски през 1965 г. Играе 26 години на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, а от изявите му в киното ще бъде запомнен най-вече с ролята на Джани Леопарди в „Оркестър без име“.
Николай Николаев започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967 г. създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване „Сладкарница Захарно петле“. Води предаването заедно с Мариана Аламанчева под името бате Николай. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей“ и участват в международни турнета като клоуни-фокусници.
Под псевдонима Професор Коко бате Николай завежда „Клиника по психо- и смехотерапия“ в Института „Пирогов“. През 2015 г. е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ за принос към изкуството.
Николай Николаев е един от основателите на Вариететния театър в Габрово и негов главен художествен ръководител през 1984 и 1986 г. През 1994 г., след тригодишен работен престой в Италия, се завръща в Габрово като художествен консултант на театъра.
Смях през сълзи
автор Елена Сергова
Ето го на гара Вакарел – къдриците му се спускат по челото неопитомени и цигарен дим се вие като ореол над главата му. Очаква сина си, там, за пореден път на гарата – мястото, където само преди година джебчия едва не го приключва от побой. Николай Николаев обаче е несломим – преживял е твърде много. Много повече, отколкото една човешка душа може и трябва да носи. Съосновател на “Вариетето”, хуморът е лечебното хапче, с което преглъща горчилката и помага на всички около него да сторят същото. Театърът е в кръвта му още от раждането в ложата на Бургаския театър, където баща му е директор. Необикновеният живот на Бате Николай заслужава филмов сценарий – като онзи път, в който Ванга спасява детето му от левкемия с кръвта на 40 костенурки. Бате Николай – любимецът на всички деца от предаването “Сладкарница Захарно Петле”, той винаги избира гарата на любовта пред тази на страха. С него понякога чака и магията, която се е притаявала в тихите кътчета на страданието, за да направи живота отново възможен. Като онзи път след страничен сблъсък с колата, вече претулил 60-те, в медикаментозна кома, за да се събуди отново и да поиска живота си. Нищо, че само пет години по-рано от корема му изваждат 60-сантиметров тумор. Животът сякаш обича Бате Николай, но като с любимите си деца, е едновременно гальовен и крайно строг към него. Праща му най-голямата човешка трагедия – да свали сам дъщеря си от въжето, с което си е тръгнала с усмивка от този свят. Ангелите са я понесли нагоре, но и за неговата душа се грижат те, показвайки му винаги светлината. След това той се посвещава на лечението на деца със смях, създавайки единствената в Европа Детска клиника за смехолечение. „През тези последни дни мога да разкажа, че и аз видях тунела. Това е една магнитна енергия, която те вдига на космическо разстояние нагоре. Когато стигнах там, си казах — това е Господ.”