Николай Георгиев

Николай Георгиев

Режисьор, художествен ръководител

← Към всички лица
Снимка: almaalter.org

Николай Георгиев е роден през 1940 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а година по-късно заминава да учи театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. През 1968 г. създава първия студентски театър-лаборатория в България, но по идеологически причини се налага да прекрати своята дейност. Мести се да живее в Прага, където става главен редактор на телевизия. 

Двадесет години по-късно Георгиев се връща в България и създава Театър-студио 4хС, или Студио за сценични синтетични средства, като театрална паралелка към 22 СОУ „Г. С. Раковски“ в София. 

 Желанието на му е да подготвя артисти, които да могат да боравят с гласа и тялото си и да са достатъчно гъвкави да работят с различни жанрове. Класовете завършват Петя Йосифова-Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. През 1994 г. Георгиев въвежда към Пловдивския университет специалността „Сценично синтетично изкуство“, в която продължават своето висше образование голяма част от учениците му в 22 СОУ.

От 1996 до 1999 г. Николай Георгиев е директор на габровския Вариететен театър, а актьорската трупа е съставена от негови възпитаници от 4хС. От януари 1998 г. театърът е със статус “театрална лаборатория”, която извършва “по-перспективна и изследователска работа”. След години на неуспешни преговори с община Габрово за цялостен ремонт на сградата, пострадала през наводнението от 1991 г, през 1999 г. тя е запечатана поради несъстоятелност на материалната база и театърът е закрит.

През 2000 г. по молба на група студенти от Софийския университет и тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда Театър – лаборатория „Алма Алтер” – живият театър, а няколко години по-късно – двугодишната професионална квалификация „Авторски театър”.

Театърът към Софийския университет „Алма Алтер“ и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници и е носител на много престижни награди по света. За приноса му за развитието на столицата през 2019 г. Николай Георгиев е отличен със Значка на София.

Пиеси


Снежанка, седемте актьора и осемте дядо Мразовци
Мюзикъл за влюбени
Едно голямо малко шоу
Привличане (с Камелия Тодорова)
Калигула
Ах, това вариете
Късно шоу 
Козата и седемте вълчета
Раната Kармен или Фиеста
Слова от амвона или Житие и страдание грешного Софрония
Грозният, красивият, обожаваната или Сирано дьо Бержерак
Столовете
Кралят умира
Мокър мъж (с Нона Йотова)
Една Снежанка, седем актьора и най-новата Нова година
Коледно тайнство
Слугините
Маргарита и Майстора
Прима априлис или Лъжитрав
Готките
По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня
След Италия и Египет ние отново сме тук
Яйцето или Експериментално разминаване с експеримента
Стамболов: Часът на моето убийство
Бекет, кой Бекет 
Игра на убийство
Гео-Eго
Искри от нас самите
Шизофренични прояви на нормалност
Г-ца Юлия Стриндберг
Чехов по Чехов

Найден Андреев

Найден Андреев

Композитор

← Към всички лица
Снимка: 24 часа

Композиторът Найден Андреев е роден в София на 2 юни 1945 г. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От 1972 г. е отговорен редактор на редакция „Забавна музика“ в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група „Трик“, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов.

20 години от творческия живот на Найден Андреев – от 1972 до 1992 г. – преминават в БНТ като отговорен и заместник-главен редактор на редакция „Забавна музика“. През 1996 – 1997 г. е изпълнителен директор на телевизията. 

През 1986 г. става музикален директор на ЕСВТ – Габрово. След 1997 г. е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 г.

Последните му изяви са свързани с БНР. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 г. е автор и водещ на популярното предаване по програма „Христо Ботев“ – „Маестро, музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.

Пиеси

Полет ГБ 19-85
София, само София
Генерална репетиция

Никола Узунов

Никола Узунов

режисьор, худ. ръководител

← Към всички лица
Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Никола Узунов е завършил Висшия институт за театрално изкуство в София със специалност актьорско майсторство за драматичен театър, а по-късно завършва и театрална режисура.

Работил е като актьор и режисьор в театрите в Габрово, Сливен и Велико Търново, бил е заместник-директор на Държавния куклен театър в Габрово и директор на Художествена галерия – Габрово. През 1982 г. Узунов е назначен за административен директор на все още неоткрития Експерименталния сатиричен вариететния театър в Габрово. Той е негов директор до 1984 г. и по-късно през 1993 г.

Свързва професионалния си път с Народно читалище „Развитие-1870” в Севлиево през 2008 г. като режисьор на куклено-театралния състав, а след това на драматичния театър. Основава детско театрално студио в читалището, а по-късно възстановява младежката театрална трупа. 

През годините, в които е в читалището, ръководените от него театрални колективи са получили повече от 30 колективни и индивидуални награди от най-престижните театрални фестивали в България.

Пиеси

Червени рози

Вили Цанков

Вили Цанков

Режисьор, главен художествен ръководител (1987 – 1989 г.)

← Към всички лица
снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Вили Цанков е български театрален и кинорежисьор. Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.

Вили Цанков се дипломира през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Ямбол, Бургас, Шумен и др. От 1987 до 1989 г. е главен художествен ръководител на ЕСВТ – Габрово.

В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.

Пиеси

Гангстериада
Бизнес
Приказки за деца от 3 до 103 години
Принцеса Турандот

Сотир Майноловски

Сотир Майноловски

Актьор, Директор на ЕСВТ (1992 – 1993 г.)

← Към всички лица
Снимка: от “Най-добрият човек, когото познавам!”(1973)

Сотир Майноловски е роден на 31 октомври 1930 г. във Варна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1958 г. Като актьор се изявява в Драматичния театър „Йордан Йовков“ в Добрич, в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, в Театър 199 и в Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Директор е на ЕСВТ – Габрово от 1992 до 1993 г., след което на Пазарджишкия драматичен театър и на Младежкия театър в София. 

С. Майноловски е основател на фондация „Авансцена“ (1994) и по-късно неин вицепрезидент. Бил е вицепрезидент на българския център към Международния институт за театър на средиземноморските страни, както и артистичен директор на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. 

Играл е в над 30 български телевизионни и игрални филми, сред които „Закъсняло пълнолуние“,“Най-добрият човек, когото познавам!“, „Понеделник сутрин“, „Вик за помощ“, „Мъже в командировка“, „Цар и генерал“, „Зарево над Драва“, и др. Удостоен с почетна посмъртна грамота за принос в развитието на българската култура от община Каварна (март 2008). Носител е на множество театрални и филмови отличия.

Брошура на ЕСВТ, 1992г

Николай Николаев

Николай Николаев

Главен художествен ръководител, режисьор

← Към всички лица
Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Николай Стефанов Николаев е роден през 1940 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски през 1965 г. Играе 26 години на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, а от изявите му в киното ще бъде запомнен най-вече с ролята на Джани Леопарди в „Оркестър без име“.

Николай Николаев започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967 г. създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване „Сладкарница Захарно петле“. Води предаването заедно с Мариана Аламанчева под името бате Николай. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей“ и участват в международни турнета като клоуни-фокусници.

Под псевдонима Професор Коко бате Николай завежда „Клиника по психо- и смехотерапия“ в Института „Пирогов“. През 2015 г. е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ за принос към изкуството. 

Николай Николаев е един от основателите на Вариететния театър в Габрово и негов главен художествен ръководител през 1984 и 1986 г. През 1994 г., след тригодишен работен престой в Италия, се завръща в Габрово като художествен консултант на театъра.

Пиеси

Полет ГБ 19-85
Полет II или Шоу във въздуха
София, само София
Аз, ти и телефона
Генерална репетиция

Смях през сълзи

автор Елена Сергова

Ето го на гара Вакарел – къдриците му се спускат по челото неопитомени и цигарен дим се вие като ореол над главата му. Очаква сина си, там, за пореден път на гарата – мястото, където само преди година джебчия едва не го приключва от побой. Николай Николаев обаче е несломим – преживял е твърде много. Много повече, отколкото една човешка душа може и трябва да носи. Съосновател на “Вариетето”, хуморът е лечебното хапче, с което преглъща горчилката и помага на всички около него да сторят същото. Театърът е в кръвта му още от раждането в ложата на Бургаския театър, където баща му е директор. Необикновеният живот на Бате Николай заслужава филмов сценарий – като онзи път, в който Ванга спасява детето му от левкемия с кръвта на 40 костенурки. Бате Николай – любимецът на всички деца от предаването “Сладкарница Захарно Петле”, той винаги избира гарата на любовта пред тази на страха. С него понякога чака и магията, която се е притаявала в тихите кътчета на страданието, за да направи живота отново възможен. Като онзи път след страничен сблъсък с колата, вече претулил 60-те, в медикаментозна кома, за да се събуди отново и да поиска живота си. Нищо, че само пет години по-рано от корема му изваждат 60-сантиметров тумор. Животът сякаш обича Бате Николай, но като с любимите си деца, е едновременно гальовен и крайно строг към него. Праща му най-голямата човешка трагедия – да свали сам дъщеря си от въжето, с което си е тръгнала с усмивка от този свят. Ангелите са я понесли нагоре, но и за неговата душа се грижат те, показвайки му винаги светлината. След това той се посвещава на лечението на деца със смях, създавайки единствената в Европа Детска клиника за смехолечение. „През тези последни дни мога да разкажа, че и аз видях тунела. Това е една магнитна енергия, която те вдига на космическо разстояние нагоре. Когато стигнах там, си казах — това е Господ.”

Стефан Фъртунов

Стефан Фъртунов

Основател на Дома на хумора и сатирата

← Към всички лица

Стефан Илиев Фъртунов е български общественик и културен деец. Основател е на Дома на хумора и сатирата в Габрово и има изключителни заслуги за популяризиране на Габрово като столица на смеха.

Стефан Фъртунов завършва гимназия в Севлиево и следва право в Софийския университет. От началото на 1960-те години целенасочено и последователно работи за утвърждаване на Габрово като столица на хумора и сатирата в България. През 1966 г. е съставител и издател на сборника „Габровски шеги“ с предговор от Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски.

В периода 1968 – 1972 г. Фъртунов създава идейния модел за културно-развлекателния комплекс Дом на хумора и сатирата и съпътстващия го Парк на смеха, отворили врати през 1975 г. За сграда е използвана бившата кожарска фабрика на братя Калпазанови, национализирана през 1947 г. На 1 април 1972 г. той става негов първи директор – длъжност, която изпълнява до пенсионирането си през 1990 г. 

От място за развлечения ДХС се превръща в уникална културна институция под ръководството на Фъртунов. През 1973 г. в Габрово се провежда първото Международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика. Участие вземат 348 автори от 32 страни. През 1977 г. стартират два конкурса за литература – международният „Хитър Петър“ и националният „Георги Кирков – Майстора“. През 1981 г. се поставя началото на Международния филмов фестивал „Чарли Чаплин“. През 1985 г. в ДХС се открива Експериментален сатиричен вариететен театър, единствен по рода си в България, обзаведен с най-модерна за времето си аудио и видео техника.

За изключителните му заслуги Стефан Фъртунов е обявен за почетен гражданин на Габрово. Умира на 25 юни 2010 г.

Светла му памет

автор Елена Сергова

Когато попитали габровци защо се пишат толкова смешки за тях, отговорът бил, че анекдоти се пишат само за велики хора. Авторът на този анекдот е точно такъв – рицар на хумора, поставил Габрово на картата на българската културна и сатирична сцена. Стефан Фъртунов с размах създава идейния модел за културно-развлекателен комплекс ДХС и докато “децата на цветята” водят своя поход за любов вместо война, зад желязната завеса се заражда Дом на Хумора и Сатирата. Културна институция без аналог, ДХС е приют за самоиронията и карикатурното самолечение на една иначе сурова действителност. 

Тънка е линията, разделяща смеха от огорчението, комедията – от трагедията, хумора – от болката. Тази еквилибристика между дуални състояния утешава, едновременно посипвайки сол в раната. Осъзнал ролята на сатирата в социалистическата действителност, през 1973г. Стефан Фъртунов създава първото Международно биенале на карикатурата и малката сатирична пластика?. Смелостта да изпрати покани на творци извън желязната завеса можеше да бъде разчетено като безразсъдство, ако Стефан Фъртунов не беше няколко хода напред в психологическата игра с ЦК на БКП. “Откъде да знам, че трябва разрешение на ЦК. Но разберете, че статутите са пуснати, поканили сме всички тези остри пера. Представяте ли си какво ще стане, ако сега пуснем писмо, че се отказваме”. Тънкият психологизъм, който пързаля дори Държавна сигурност, е най-острото оръжие на Стефан Фъртунов. От “международен скандал” той дава тласък на биеналето да стигне далеч отвъд Източния блок. “Тези неща бяха предварително обмислени и представляваха своеобразна игра и стратегия”, разказва Фъртунов и съвсем естествено 12 години по-късно открива Държавен експериментален сатиричен вариететен театър, първи и единствен по рода си в България. Стефан Фъртунов притежава размах и визия, които ще уплашат първия архитект на ДЕСВТ.  Същата смелост и визия, които го спасяват от ДС, решават съдбата на мечтаното вариете, планирано и завършено за десет години от арх.Христо Цветков.  “Вариетето”, както го наричат със сладки спомени и носталгия тези, чиято младост е щрихована от десетилетие на хумор, сценична класа и фин хедонизъм. “Вариетето”, за което всички познали го милеят, разбрали простичката истина, че суровите времена раждат автентични преживявания и хуморът е най-силната утеха. Вариетето, което нямаше да бъде възможно без своя визионер.

Светла му памет.