Николай Георгиев

Николай Георгиев

Режисьор, художествен ръководител

Снимка: almaalter.org

Николай Георгиев е роден през 1940 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а година по-късно заминава да учи театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. През 1968 г. създава първия студентски театър-лаборатория в България, но по идеологически причини се налага да прекрати своята дейност. Мести се да живее в Прага, където става главен редактор на телевизия. 

Двадесет години по-късно Георгиев се връща в България и създава Театър-студио 4хС, или Студио за сценични синтетични средства, като театрална паралелка към 22 СОУ „Г. С. Раковски“ в София. 

 Желанието на му е да подготвя артисти, които да могат да боравят с гласа и тялото си и да са достатъчно гъвкави да работят с различни жанрове. Класовете завършват Петя Йосифова-Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. През 1994 г. Георгиев въвежда към Пловдивския университет специалността „Сценично синтетично изкуство“, в която продължават своето висше образование голяма част от учениците му в 22 СОУ.

От 1996 до 1999 г. Николай Георгиев е директор на габровския Вариететен театър, а актьорската трупа е съставена от негови възпитаници от 4хС. От януари 1998 г. театърът е със статус “театрална лаборатория”, която извършва “по-перспективна и изследователска работа”. След години на неуспешни преговори с община Габрово за цялостен ремонт на сградата, пострадала през наводнението от 1991 г, през 1999 г. тя е запечатана поради несъстоятелност на материалната база и театърът е закрит.

През 2000 г. по молба на група студенти от Софийския университет и тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда Театър – лаборатория „Алма Алтер” – живият театър, а няколко години по-късно – двугодишната професионална квалификация „Авторски театър”.

Театърът към Софийския университет „Алма Алтер“ и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници и е носител на много престижни награди по света. За приноса му за развитието на столицата през 2019 г. Николай Георгиев е отличен със Значка на София.

Ерол Александър

Ерол Александър

Артист-балетист, хореограф, режисьор

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Ерол Александър е танцьор и хореограф, който работи в различни театри и свободни групи в Берлин, Магдебург, Виена и Люксембург. Бил е хореограф в държавното балетно училище в Берлин и Европейската театрална компания Caen, Франция. Ерол  води отворени класове в Мексико, Испания, Португалия), Белгия, Франция и България.

В габровския Вариететен театър Ерол участва като балетист през 1987 г., а по-късно се включва и като хореограф в екипа на Николай Георгиев.

Бойко Илиев

Бойко Илиев

Режисьор

Снимка: debati.bg

Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Завършил е в НАТФИЗ актьорско майсторство и театрална режисура, а в Нов български университет – филмова и телевизионна режисура.

Бил е актьор и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежки театър „Николай Бинев” (2000-2006). Поставял е пиеси в повечето български театри, включително и в Народния театър „Иван Вазов”, а също така и в Учебния театър при НАТФИЗ. Има много постановки на опери, оперети и мюзикъли.

През 1988 г. създава в София Първия частен театър „Диалог”, който през годините развива значима творческа дейност.

Режисьор и продуцент на документални филми и поредици: „Нежната власт”, „Апостолите”, „Политическите убийства”, „Светът и ние”, както и на няколко художествено-документални и игрални филма: „Само ти, солдатино, чудесни”, „Кажи здравей на татко”, „Бродещи души”, „Пеперудите са свободни”, „Чужденецът” и др.

Интервю

Елена Баева

проф. Елена Баева

Режисьор

Снимка: obache.bg

Проф. Елена Иванова Баева е педагог, актриса и режисьор.

Завършва право в Софийския университет през 1961. Докато е студентка се присъединява към драматичния състав на Студентския самодеен театър при Студентския дом на културата. Изучава актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Филип Филипов. През 1966 се дипломира, а през 1967 дебютира на сцената на ДТ – Добрич в ролята на Албена в „Албена” от Йордан Йовков. Работи в драматичните театри в Добрич, Русе, Пловдив. През 1973 г. отива на специализация в Школа-студия на МХАТ – Москва при проф. П. В. Масалски.

Елена Баева започва преподавателската си дейност през 1968 година, като асистент на проф. Филип Филипов и проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ, където по-късно води и собствени класове по актьорско майсторство за драматичен театър. В Театралната академия е била още декан и зам.-ректор. През 1987 става доцент, а през 1995 – професор. 

Елена Баева е създател и художествен ръководител на първото частно училище по актьорско майсторство за драматичен театър (1991), което през 1996 официално получава името Театрален колеж „Любен Гройс”.

Стефан А. Щерев

Стефан А. Щерев

Актьор, режисьор

Стефан А. Щерев е български актьор, продуцент, общественик и активист. Роден е на 10 декември 1974 г. в София. Завършва образованието си в Пловдивския университет, програма „Синтетично Сценично изкуство“, Amsterdam-Maastricht Summer University, International School of Theatre Anthropology, Академията за изкуства в Нови Сад – програма „Body Unlimited“, danceWeb – Wien. В началото на 1990-те години учи в експерименталните класове „4ХС“ в 22 средно училище „Георги С. Раковски“ в София, продължава с Театър Студио 4ХС, където е един от основателите заедно с режисьора Николай Георгиев. 

От началото на 2000 г. е на свободна практика главно извън България. Сътрудничи и работи с Алън Гуд, Ксавие Ле Роа, Нандан Кирко, Томи Янежич, Далия Ачин и много други. Инициатор и съосновател на няколко проекта за развитие на съвременния танц и театър, като: „Антистатик-Фестивал за съвременен танц и пърформанс“, Нощ на театрите. Проектът на Стефан А. Щерев и ЛИГНА Колектив (Германия) „Нонумент“, печели Националната театрална награда ИКАР 2020 в категорията „Съвременен танц и пърформанс“.

Снимка: PR

От 2009 г. насам Стефан А. Щерев води телевизиони предавания по БНТ и Нова телевизия. От 2018 г. е водещ е на предаването „100% будни“ по БНТ 1 заедно с Мария Андонова.

Интервю

Александър Морфов

Александър Морфов

Режисьор

Александър Морфов е роден през 1960 г. Завършва режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1990 в класа на Юлия Огнянова, а по-късно и кинорежисура при Георги Дюлгеров. От 1993 е режисьор в Народния театър „Иван Вазов“. Носител е на няколко награди “Аскеер” и “Икар” за режисура. Първите му стъпки на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, където прави авторския спектакъл „Политическо кабаре“ (1990). През 1993 г. поставя в габровския Вариететен театър „Вълшебна нощ“ по текстове на Бекет и Мрожек. По-късно постановката е пренесена на сцената на МГТ “Зад канала”, а следващите й варианти се играят в „Сълза и смях“ и на камерната сцена на Народния театър. Един сезон е режисьор в театър “София”, където поставя „Бурята“ от Шекспир. Започва да работи в Народния театър „Иван Вазов“ от 1993 където негови постановки са: авторска версия на „Дон Кихот“ по М. Сервантес, “Бурята” и „Сън в лятна нощ“ (1996) от У. Шекспир, „На дъното“ по Максим Горки (1997), авторския спектакъл „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000), „Хъшове“ по Иван Вазов (2004), „Дон Жуан“ по Молиер (2006).

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Александър Морфов работи много в Русия. Негови спектакли се играят в Санкт Петербург и Москва. Носител е на множество международни и държавни отличия и награди. Освен като режисьор се изявява и като актьор във филмите „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Сценарист и режисьор на филма „Хълмът на боровинките“, както и на сериала „Хъшове“ по едноименното произведение на Иван Вазов.

Никола Узунов

Никола Узунов

режисьор, худ. ръководител

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Никола Узунов е завършил Висшия институт за театрално изкуство в София със специалност актьорско майсторство за драматичен театър, а по-късно завършва и театрална режисура.

Работил е като актьор и режисьор в театрите в Габрово, Сливен и Велико Търново, бил е заместник-директор на Държавния куклен театър в Габрово и директор на Художествена галерия – Габрово. През 1982 г. Узунов е назначен за административен директор на все още неоткрития Експерименталния сатиричен вариететния театър в Габрово. Той е негов директор до 1984 г. и по-късно през 1993 г.

Свързва професионалния си път с Народно читалище „Развитие-1870” в Севлиево през 2008 г. като режисьор на куклено-театралния състав, а след това на драматичния театър. Основава детско театрално студио в читалището, а по-късно възстановява младежката театрална трупа. 

През годините, в които е в читалището, ръководените от него театрални колективи са получили повече от 30 колективни и индивидуални награди от най-престижните театрални фестивали в България.

Хачо Бояджиев

Хачо Бояджиев

Режисьор

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Доктор Хачо Кирилов Бояджиев е български телевизионен, театрален и кинорежисьор.

Бояджиев е известен като дългогодишен режисьор на празничните новогодишни програми на БНТ и на телевизионни театрални пиеси, сред които се откроява постановката на „Криворазбраната цивилизация“ по класическата пиеса от Добри Войников. Наричан е създател на българския мюзикхол.

До 40-ата си година той живее в Западна Европа и Америка. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958 г. Защитава докторат по телевизионна и кинорежисура в Англия. Директор е на БНТ в периода 1993 – 1995 г.

В последните си години режисира предаването „Полет над нощта“, излъчвано всеки петък срещу събота по БНТ 1, БНТ Свят и Военния телевизионен канал. Избран е за академик от възстановената Българска академия на науките и изкуствата на 1 юни 2008 г.  След смъртта му емблематичното Студио 3 на БНТ е кръстено на негово име през 2016 г.

Вили Цанков

Вили Цанков

Режисьор, главен художествен ръководител (1987 – 1989 г.)

снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Вили Цанков е български театрален и кинорежисьор. Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.

Вили Цанков се дипломира през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Ямбол, Бургас, Шумен и др. От 1987 до 1989 г. е главен художествен ръководител на ЕСВТ – Габрово.

В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.

Николай Николаев

Николай Николаев

Главен художествен ръководител, режисьор

Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Николай Стефанов Николаев е роден през 1940 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски през 1965 г. Играе 26 години на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, а от изявите му в киното ще бъде запомнен най-вече с ролята на Джани Леопарди в „Оркестър без име“.

Николай Николаев започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967 г. създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване „Сладкарница Захарно петле“. Води предаването заедно с Мариана Аламанчева под името бате Николай. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей“ и участват в международни турнета като клоуни-фокусници.

Под псевдонима Професор Коко бате Николай завежда „Клиника по психо- и смехотерапия“ в Института „Пирогов“. През 2015 г. е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ за принос към изкуството. 

Николай Николаев е един от основателите на Вариететния театър в Габрово и негов главен художествен ръководител през 1984 и 1986 г. През 1994 г., след тригодишен работен престой в Италия, се завръща в Габрово като художествен консултант на театъра.

Смях през сълзи

автор Елена Сергова

Ето го на гара Вакарел – къдриците му се спускат по челото неопитомени и цигарен дим се вие като ореол над главата му. Очаква сина си, там, за пореден път на гарата – мястото, където само преди година джебчия едва не го приключва от побой. Николай Николаев обаче е несломим – преживял е твърде много. Много повече, отколкото една човешка душа може и трябва да носи. Съосновател на “Вариетето”, хуморът е лечебното хапче, с което преглъща горчилката и помага на всички около него да сторят същото. Театърът е в кръвта му още от раждането в ложата на Бургаския театър, където баща му е директор. Необикновеният живот на Бате Николай заслужава филмов сценарий – като онзи път, в който Ванга спасява детето му от левкемия с кръвта на 40 костенурки. Бате Николай – любимецът на всички деца от предаването “Сладкарница Захарно Петле”, той винаги избира гарата на любовта пред тази на страха. С него понякога чака и магията, която се е притаявала в тихите кътчета на страданието, за да направи живота отново възможен. Като онзи път след страничен сблъсък с колата, вече претулил 60-те, в медикаментозна кома, за да се събуди отново и да поиска живота си. Нищо, че само пет години по-рано от корема му изваждат 60-сантиметров тумор. Животът сякаш обича Бате Николай, но като с любимите си деца, е едновременно гальовен и крайно строг към него. Праща му най-голямата човешка трагедия – да свали сам дъщеря си от въжето, с което си е тръгнала с усмивка от този свят. Ангелите са я понесли нагоре, но и за неговата душа се грижат те, показвайки му винаги светлината. След това той се посвещава на лечението на деца със смях, създавайки единствената в Европа Детска клиника за смехолечение. „През тези последни дни мога да разкажа, че и аз видях тунела. Това е една магнитна енергия, която те вдига на космическо разстояние нагоре. Когато стигнах там, си казах — това е Господ.”