Николай Георгиев

Николай Георгиев

Режисьор, художествен ръководител

← Към всички лица
Снимка: almaalter.org

Николай Георгиев е роден през 1940 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а година по-късно заминава да учи театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. През 1968 г. създава първия студентски театър-лаборатория в България, но по идеологически причини се налага да прекрати своята дейност. Мести се да живее в Прага, където става главен редактор на телевизия. 

Двадесет години по-късно Георгиев се връща в България и създава Театър-студио 4хС, или Студио за сценични синтетични средства, като театрална паралелка към 22 СОУ „Г. С. Раковски“ в София. 

 Желанието на му е да подготвя артисти, които да могат да боравят с гласа и тялото си и да са достатъчно гъвкави да работят с различни жанрове. Класовете завършват Петя Йосифова-Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. През 1994 г. Георгиев въвежда към Пловдивския университет специалността „Сценично синтетично изкуство“, в която продължават своето висше образование голяма част от учениците му в 22 СОУ.

От 1996 до 1999 г. Николай Георгиев е директор на габровския Вариететен театър, а актьорската трупа е съставена от негови възпитаници от 4хС. От януари 1998 г. театърът е със статус “театрална лаборатория”, която извършва “по-перспективна и изследователска работа”. След години на неуспешни преговори с община Габрово за цялостен ремонт на сградата, пострадала през наводнението от 1991 г, през 1999 г. тя е запечатана поради несъстоятелност на материалната база и театърът е закрит.

През 2000 г. по молба на група студенти от Софийския университет и тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда Театър – лаборатория „Алма Алтер” – живият театър, а няколко години по-късно – двугодишната професионална квалификация „Авторски театър”.

Театърът към Софийския университет „Алма Алтер“ и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници и е носител на много престижни награди по света. За приноса му за развитието на столицата през 2019 г. Николай Георгиев е отличен със Значка на София.

Пиеси


Снежанка, седемте актьора и осемте дядо Мразовци
Мюзикъл за влюбени
Едно голямо малко шоу
Привличане (с Камелия Тодорова)
Калигула
Ах, това вариете
Късно шоу 
Козата и седемте вълчета
Раната Kармен или Фиеста
Слова от амвона или Житие и страдание грешного Софрония
Грозният, красивият, обожаваната или Сирано дьо Бержерак
Столовете
Кралят умира
Мокър мъж (с Нона Йотова)
Една Снежанка, седем актьора и най-новата Нова година
Коледно тайнство
Слугините
Маргарита и Майстора
Прима априлис или Лъжитрав
Готките
По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня
След Италия и Египет ние отново сме тук
Яйцето или Експериментално разминаване с експеримента
Стамболов: Часът на моето убийство
Бекет, кой Бекет 
Игра на убийство
Гео-Eго
Искри от нас самите
Шизофренични прояви на нормалност
Г-ца Юлия Стриндберг
Чехов по Чехов

Ерол Александър

Ерол Александър

Артист-балетист, хореограф, режисьор

← Към всички лица
Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Ерол Александър е танцьор и хореограф, който работи в различни театри и свободни групи в Берлин, Магдебург, Виена и Люксембург. Бил е хореограф в държавното балетно училище в Берлин и Европейската театрална компания Caen, Франция. Ерол  води отворени класове в Мексико, Испания, Португалия), Белгия, Франция и България.

В габровския Вариететен театър Ерол участва като балетист през 1987 г., а по-късно се включва и като хореограф в екипа на Николай Георгиев.

Пиеси

Мюзикъл за влюбени
Маргарита и Майстора
Бекет, кой Бекет
Гео-Его

Бойко Илиев

Бойко Илиев

Режисьор

← Към всички лица
Снимка: debati.bg

Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Завършил е в НАТФИЗ актьорско майсторство и театрална режисура, а в Нов български университет – филмова и телевизионна режисура.

Бил е актьор и режисьор в Шумен, Пазарджик, Монтана, Велико Търново, Младежки театър „Николай Бинев” (2000-2006). Поставял е пиеси в повечето български театри, включително и в Народния театър „Иван Вазов”, а също така и в Учебния театър при НАТФИЗ. Има много постановки на опери, оперети и мюзикъли.

През 1988 г. създава в София Първия частен театър „Диалог”, който през годините развива значима творческа дейност.

Режисьор и продуцент на документални филми и поредици: „Нежната власт”, „Апостолите”, „Политическите убийства”, „Светът и ние”, както и на няколко художествено-документални и игрални филма: „Само ти, солдатино, чудесни”, „Кажи здравей на татко”, „Бродещи души”, „Пеперудите са свободни”, „Чужденецът” и др.

Интервю
Пиеси

Обичам жена …си
10 години по-късно, или когато влезеш в банята
Искаме любов сега

Елена Баева

проф. Елена Баева

Режисьор

← Към всички лица
Снимка: obache.bg

Проф. Елена Иванова Баева е педагог, актриса и режисьор.

Завършва право в Софийския университет през 1961. Докато е студентка се присъединява към драматичния състав на Студентския самодеен театър при Студентския дом на културата. Изучава актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Филип Филипов. През 1966 се дипломира, а през 1967 дебютира на сцената на ДТ – Добрич в ролята на Албена в „Албена” от Йордан Йовков. Работи в драматичните театри в Добрич, Русе, Пловдив. През 1973 г. отива на специализация в Школа-студия на МХАТ – Москва при проф. П. В. Масалски.

Елена Баева започва преподавателската си дейност през 1968 година, като асистент на проф. Филип Филипов и проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ, където по-късно води и собствени класове по актьорско майсторство за драматичен театър. В Театралната академия е била още декан и зам.-ректор. През 1987 става доцент, а през 1995 – професор. 

Елена Баева е създател и художествен ръководител на първото частно училище по актьорско майсторство за драматичен театър (1991), което през 1996 официално получава името Театрален колеж „Любен Гройс”.

Пиеси

Мю-мю кабаре

Стефан А. Щерев

Стефан А. Щерев

Актьор, режисьор

← Към всички лица

Стефан А. Щерев е български актьор, продуцент, общественик и активист. Роден е на 10 декември 1974 г. в София. Завършва образованието си в Пловдивския университет, програма „Синтетично Сценично изкуство“, Amsterdam-Maastricht Summer University, International School of Theatre Anthropology, Академията за изкуства в Нови Сад – програма „Body Unlimited“, danceWeb – Wien. В началото на 1990-те години учи в експерименталните класове „4ХС“ в 22 средно училище „Георги С. Раковски“ в София, продължава с Театър Студио 4ХС, където е един от основателите заедно с режисьора Николай Георгиев. 

От началото на 2000 г. е на свободна практика главно извън България. Сътрудничи и работи с Алън Гуд, Ксавие Ле Роа, Нандан Кирко, Томи Янежич, Далия Ачин и много други. Инициатор и съосновател на няколко проекта за развитие на съвременния танц и театър, като: „Антистатик-Фестивал за съвременен танц и пърформанс“, Нощ на театрите. Проектът на Стефан А. Щерев и ЛИГНА Колектив (Германия) „Нонумент“, печели Националната театрална награда ИКАР 2020 в категорията „Съвременен танц и пърформанс“.

Снимка: PR

От 2009 г. насам Стефан А. Щерев води телевизиони предавания по БНТ и Нова телевизия. От 2018 г. е водещ е на предаването „100% будни“ по БНТ 1 заедно с Мария Андонова.

Интервю
Пиеси

Едно голямо малко шоу
Привличане с Камелия Тодорова
Калигула
Ах, това вариетe
Късно шоу
Козата и седемте вълчета
Раната кармен или Фиеста
Нона Йотова в Мокър мъж 
Една Снежанка, седем актьора и най-новата Нова година
Коледно тайнство 
Маргарита и Майстора 
Прима априлис или Лъжитрав
Готките
По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня
След Италия и Египет ние отново сме тук
Яйцето или Експериментално разминаване с експеримента
Стамболов: Часът на моето убийство
Бекет, кой Бекет
Гео-Eго
Искри от нас самите 
Шизофренични прояви на нормалност
Страхът живее в нас 
Чехов по Чехов

Александър Морфов

Александър Морфов

Режисьор

← Към всички лица

Александър Морфов е роден през 1960 г. Завършва режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1990 в класа на Юлия Огнянова, а по-късно и кинорежисура при Георги Дюлгеров. От 1993 е режисьор в Народния театър „Иван Вазов“. Носител е на няколко награди “Аскеер” и “Икар” за режисура. Първите му стъпки на професионална сцена са в Родопския драматичен театър, където прави авторския спектакъл „Политическо кабаре“ (1990). През 1993 г. поставя в габровския Вариететен театър „Вълшебна нощ“ по текстове на Бекет и Мрожек. По-късно постановката е пренесена на сцената на МГТ “Зад канала”, а следващите й варианти се играят в „Сълза и смях“ и на камерната сцена на Народния театър. Един сезон е режисьор в театър “София”, където поставя „Бурята“ от Шекспир. Започва да работи в Народния театър „Иван Вазов“ от 1993 където негови постановки са: авторска версия на „Дон Кихот“ по М. Сервантес, “Бурята” и „Сън в лятна нощ“ (1996) от У. Шекспир, „На дъното“ по Максим Горки (1997), авторския спектакъл „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“ (2000), „Хъшове“ по Иван Вазов (2004), „Дон Жуан“ по Молиер (2006).

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Александър Морфов работи много в Русия. Негови спектакли се играят в Санкт Петербург и Москва. Носител е на множество международни и държавни отличия и награди. Освен като режисьор се изявява и като актьор във филмите „Иван и Александра“, „Любовното лято на един льохман“, „Сирна неделя“, „Козият рог“, „Приятелите на Емилия“, „След края на света“, „Хълмът на боровинките“, „Пътуване към Йерусалим“. Сценарист и режисьор на филма „Хълмът на боровинките“, както и на сериала „Хъшове“ по едноименното произведение на Иван Вазов.

Пиеси

Вълшебна нощ

Никола Узунов

Никола Узунов

режисьор, худ. ръководител

← Към всички лица
Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Никола Узунов е завършил Висшия институт за театрално изкуство в София със специалност актьорско майсторство за драматичен театър, а по-късно завършва и театрална режисура.

Работил е като актьор и режисьор в театрите в Габрово, Сливен и Велико Търново, бил е заместник-директор на Държавния куклен театър в Габрово и директор на Художествена галерия – Габрово. През 1982 г. Узунов е назначен за административен директор на все още неоткрития Експерименталния сатиричен вариететния театър в Габрово. Той е негов директор до 1984 г. и по-късно през 1993 г.

Свързва професионалния си път с Народно читалище „Развитие-1870” в Севлиево през 2008 г. като режисьор на куклено-театралния състав, а след това на драматичния театър. Основава детско театрално студио в читалището, а по-късно възстановява младежката театрална трупа. 

През годините, в които е в читалището, ръководените от него театрални колективи са получили повече от 30 колективни и индивидуални награди от най-престижните театрални фестивали в България.

Пиеси

Червени рози

Хачо Бояджиев

Хачо Бояджиев

Режисьор

← Към всички лица
Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Доктор Хачо Кирилов Бояджиев е български телевизионен, театрален и кинорежисьор.

Бояджиев е известен като дългогодишен режисьор на празничните новогодишни програми на БНТ и на телевизионни театрални пиеси, сред които се откроява постановката на „Криворазбраната цивилизация“ по класическата пиеса от Добри Войников. Наричан е създател на българския мюзикхол.

До 40-ата си година той живее в Западна Европа и Америка. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958 г. Защитава докторат по телевизионна и кинорежисура в Англия. Директор е на БНТ в периода 1993 – 1995 г.

В последните си години режисира предаването „Полет над нощта“, излъчвано всеки петък срещу събота по БНТ 1, БНТ Свят и Военния телевизионен канал. Избран е за академик от възстановената Българска академия на науките и изкуствата на 1 юни 2008 г.  След смъртта му емблематичното Студио 3 на БНТ е кръстено на негово име през 2016 г.

Пиеси

Анонимно / Просто на шега

Вили Цанков

Вили Цанков

Режисьор, главен художествен ръководител (1987 – 1989 г.)

← Към всички лица
снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Вили Цанков е български театрален и кинорежисьор. Зад гърба си има 130 театрални постановки, 15 филма (най-известните от които „Сватбите на Йоан Асен“ и „Демонът на империята“), 2 опери, оперети и редица телевизионни екранизации. Създава първия „Домашен театър“ в България.

Вили Цанков се дипломира през 1952 г. от Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ със специалност театрална режисура. Специализира в Московския художествен академичен театър. Работи като режисьор и сценарист в Младежкия театър, Театър „София“, а също така в театрите в Ямбол, Бургас, Шумен и др. От 1987 до 1989 г. е главен художествен ръководител на ЕСВТ – Габрово.

В последните години от живота си се изявява предимно като писател: автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Вилиси“, „Повест за крадлата и девственицата“ и „Седемте небеса“.

Пиеси

Гангстериада
Бизнес
Приказки за деца от 3 до 103 години
Принцеса Турандот

Николай Николаев

Николай Николаев

Главен художествен ръководител, режисьор

← Към всички лица
Снимка: архив Музей на хумора и сатирата

Николай Стефанов Николаев е роден през 1940 г. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски през 1965 г. Играе 26 години на сцената на Народен театър „Иван Вазов“, а от изявите му в киното ще бъде запомнен най-вече с ролята на Джани Леопарди в „Оркестър без име“.

Николай Николаев започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967 г. създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване „Сладкарница Захарно петле“. Води предаването заедно с Мариана Аламанчева под името бате Николай. Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей“ и участват в международни турнета като клоуни-фокусници.

Под псевдонима Професор Коко бате Николай завежда „Клиника по психо- и смехотерапия“ в Института „Пирогов“. През 2015 г. е удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ за принос към изкуството. 

Николай Николаев е един от основателите на Вариететния театър в Габрово и негов главен художествен ръководител през 1984 и 1986 г. През 1994 г., след тригодишен работен престой в Италия, се завръща в Габрово като художествен консултант на театъра.

Пиеси

Полет ГБ 19-85
Полет II или Шоу във въздуха
София, само София
Аз, ти и телефона
Генерална репетиция

Смях през сълзи

автор Елена Сергова

Ето го на гара Вакарел – къдриците му се спускат по челото неопитомени и цигарен дим се вие като ореол над главата му. Очаква сина си, там, за пореден път на гарата – мястото, където само преди година джебчия едва не го приключва от побой. Николай Николаев обаче е несломим – преживял е твърде много. Много повече, отколкото една човешка душа може и трябва да носи. Съосновател на “Вариетето”, хуморът е лечебното хапче, с което преглъща горчилката и помага на всички около него да сторят същото. Театърът е в кръвта му още от раждането в ложата на Бургаския театър, където баща му е директор. Необикновеният живот на Бате Николай заслужава филмов сценарий – като онзи път, в който Ванга спасява детето му от левкемия с кръвта на 40 костенурки. Бате Николай – любимецът на всички деца от предаването “Сладкарница Захарно Петле”, той винаги избира гарата на любовта пред тази на страха. С него понякога чака и магията, която се е притаявала в тихите кътчета на страданието, за да направи живота отново възможен. Като онзи път след страничен сблъсък с колата, вече претулил 60-те, в медикаментозна кома, за да се събуди отново и да поиска живота си. Нищо, че само пет години по-рано от корема му изваждат 60-сантиметров тумор. Животът сякаш обича Бате Николай, но като с любимите си деца, е едновременно гальовен и крайно строг към него. Праща му най-голямата човешка трагедия – да свали сам дъщеря си от въжето, с което си е тръгнала с усмивка от този свят. Ангелите са я понесли нагоре, но и за неговата душа се грижат те, показвайки му винаги светлината. След това той се посвещава на лечението на деца със смях, създавайки единствената в Европа Детска клиника за смехолечение. „През тези последни дни мога да разкажа, че и аз видях тунела. Това е една магнитна енергия, която те вдига на космическо разстояние нагоре. Когато стигнах там, си казах — това е Господ.”